top of page

YONRIN CHANNEL Group

Public·23 members

[ПОТОЧНО ПРЕДАВАНЕ!!] IMT Вождовац поток на живо 6 август 2023


И тогава, онази сутрин, Не вярвам на собствените си уши, ясно чувам как крещи нечовешки на някого: „Куче! Куче такова! “ И после изстрел. Кръвта, разправя племенникът на госпожа Токалич, той първи влезе, била обляла цялото огледало… Ускорих крачка. Дъждът започна да се превръща в сняг. Нереално едрите снежинки падаха някак успокоително по бузите и челото. Долу, докосвайки разкашканата земя, под колелата на катафалката и стъпките на шествието белотата на снега мигом изчезваше. Перде Съвпадение — Какво съвпадение! Моята леля-баба има в апартамента си пердета, произведени в Чикаго. Като дете често се заглеждах в пришитото етикетче… Миналата есен, на литературна вечер, посветена на разселените по света сърби, публиката отрупа автора с въпроси в желанието си да научи между другото каква е била и съдбата на стотиците офицери от кралската армия. На онези офицери, които са преживели немските лагери по време на Втората световна война и опасявайки се от новата власт в родината, са избрали временното, а после и постоянното пребиваване в западните страни.




Когато ме забеляза, прошепна нещо на своя работодател, мина през обръча на охраната с тъмни очила и разгърнати чадъри, хвана ме под ръка и ме дръпна настрана. — Много хубаво, че си тук. Виж какво, миналия път не ти казах. Близките ми не знаят с какво точно се занимавам. Когато видиш жена ми… Смятах предупреждението за излишно.


Наистина, както го предупреди тя, думите без ни най-малко значение страшно нараняваха. От болка неволно простена: — ТИШИНА! След това продължи да върви, като се стараеше да прескача разсипаното изобилие от чужди безцелни шумове. Разказ Тъкмо се готвех за един от своите разкази С госпожица Станислава Т. се запознахме непосредствено след преместването си. Нейното скромно жилище се намираше под нашето, още на другия ден за добре дошли тя отстрани паяжината от своя таван. Беше приятна жена, но блясъкът в очите й не се задържаше за дълго — ясно си личеше, че в своите петдесетина години имаше най-малко трийсет с удължен декември.


Вашите мъртви възли се наричат метри и мили! В по-ново време се появиха някакви светлинни години, а нима сте слепи и не виждате, че всеки ден е по-мрачен от предишния. Колко време ни дели от пълния мрак? Има ли край разширяването на историята? Какво ще стане, когато постигнете всички предполагаеми знания? Какво ще стане, когато навсякъде се възцари необятната шир на Океана на историята, велики адмирале, когато не остане нито една педя суша, ни най-малка частичка за разказване? — Ще видим, когато се изкачим на върха — заплаши пак дон Фернандо, но на мене ми олекна, кажи-речи, бяхме стигнали до третия разговор.


Не я разубеди дори обяснението ни. Честно да си призная, то наистина не беше убедително. Апартаментът на четвъртия етаж на сградата, построена между двете войни, изобилстваше с двукрили врати, дръжки от месинг, скърцане на паркет, лампи от всякакви стилове, пукане на хоросан, пожълтели фотографии, възглавнички с пълнеж от спомени, с онези хубави, вече антикварни фигурки, които отдавна не се произвеждат, а ние — ни в клин, ни в ръкав — се интересуваме от някакво обикновено перде в дневната. — Седнете на фотьойлите, там е по-удобно. Между другото, тъй и тъй си дошъл, можеш да ми препоръчаш добър майстор за дивана, доста е изтърбушен… Става дума за някой, който все още използва сушени морски водорасли, а не за мошеник, който ги пълни с изкуствена гъба… — настани ни тя в широките кресла, докато тя самата седна на единия край на един сецесионистичен диван, здравата хлътнал откъм другия. И какво толкова сме се захванали с това перде, тя отдавна смятала да го смени, вярно, солидна, американска стока, разкошно пада, но доста се е просенило от дългите години пране и гладене, от смяната на слънчевите обеди и нощните течения.


Като стискаше с палец и показалец хартийката в здравия джоб на вехтия си шлифер и почти се държеше за нея, господин Божидар Гостиляц, инженер геодезист IV клас, сега пенсионер, за първи път от дълго време насам не чувстваше тежестта на старческата си възраст. С бодра стъпка крачеше по улица „Милован Милованович“, сякаш не беше на седемдесет и пет, а два пъти по-млад. Като мина покрай Туристическото бюро, украсено с избрани, увеличени, но сега просто избледнели красоти на страната, като заобиколи наконтения портиер пред „Астория“, облечен като генерал с яркочервени лампази и златни ширити в пълна противоположност с олющената сграда на хотела, като докосна бегло с поглед табелката на закусвалнята „Нашето море“ на отсрещната страна, зад чиито стъкла хората разговаряха шумно, но отвън изглеждаше, че само отварят тъжно сгърчени устни, също като човекоподобни риби в голям аквариум със застоял цигарен дим (за какво друго служеше съседният магазин за рибарски мрежи „Алас“), като прочете отново стария надпис „Поправка и чистене на мъжки шапки“, като прекоси кръстовището при павилиона „Народна лутрия“ с изложения на видно място списък с наградите от последното теглене, Гостиляц лесно стигна до „Балканска“.


Обърнах се. Не достатъчно бързо. На дивана нямаше никого. Моят познат се бе запътил към коридора, но неговата опърничава леля-баба стоеше пред мен и чакаше да ми каже умолително: — Бъдете любезни, кажете му, че никъде не мърдам оттук. Случка на улица „Балканска“ Площад „Савски“, преди това „Братство и единство“, преди него площад „Сръбски“, още по-преди площад „Уилсън“… Виж как едно, така да се каже, дребно късче хартия може да те дари с такава лекота.


локални план управљања отпадом града београда 2011


— Бях сигурна, че си довел приятеля си да му покажеш моя малък натюрморт, масленото платно от Мила Милотинович. Миналия месец го преместих в другата стая, имам чувството, че тук на нарисуваното цвете не му достига светлина… — говореше по-отчетливо, като че ли с промяната в гласа си искаше да подчертае, че предишната тема не я интересува. Не, със сигурност не… Никога не е познавала никакъв майор. Добре де, полковник. Майор или полковник за нея е едно и също. Не се ориентирала и в униформите. Нито в чиновете и ордените. В тази страна винаги е имало твърде много военни, смяташе тя. Била прочела някъде, че в момента имаме над сто пенсионирани генерали.


(PDF) Romania | Raluca Bianca Roman - Academia.edu


През сезон 2005/06 отбора печели 3-то място в шампионат на Сърбия и Черна гора, но се отказва от участие в Купа на УЕФА. През следващата година клубът попада в Сръбска суперлига. После тригодишна борба в Сръбската лига на Белград, през сезон 2011/12 печели първото място и се завръща в първа лига на Сърбия. Там той веднага заема трето място. И след отказа на „Хайдук (Кула)“, „Вождовац“ заема вакантното място и през 2013/14 участва в Сръбската суперлига. В тоя сезоне отбора заема уверено 7-ото място, което е най-доброто им класиране в Сръбска суперлига. През сезон 2015/16 отбора заема 12-о място. Предишни имена[редактиране | редактиране на кода] Години Име 1912 „ФК Душановац“FK Dušanovac 1929 „ФК Вождовачки“Voždovački FK 1973 Сливане на „Слобода“ (Белград) и „Вождовац“ 2005 „ФК Вождовац“FK Voždovac Belgrade (след сливане с ФК Железник) Успехи[редактиране | редактиране на кода] Югославия: (1945 – 1991) Сърбия: (от 2006) Сръбска суперлига 7-о място (1): Сръбска лига на Белград Победител (2): 2011/12 Първа лига на Сърбия по футбол Трето място (1): 2012/13 Купа на Сърбия: 1/2 финалист (1) 2014/15 Съюзна Република Югославия: (1992 – 2003) Купа на СР Югославия: 1/2 финалист (2): 2001/02, 2002/03 Сърбия и Черна гора: (2003 – 2006) Шампионат на Сърбия и Черна гора по футбол Трето място (2): 2005/06, 2006 – 07 Победител (1): 2003/04 Източници[редактиране | редактиране на кода] ↑ Stadio.


Какво толкова чудно има? Нима не сме имали толкова битки? — Можеше да се обадиш предварително. С какво да почерпя сега приятеля ти? Правих ванилени сладки, но малко по малко се изядоха… Остана само миризмата. Знаете ли, че домовете на старите хора никога не могат да се проветрят напълно, когато човек живее сам, не може да вдъхне живот на всичко… Покойният господин Йосифович, човек с изтънчени сетива, жалко, че не сте го познавали, можеше да определи по миризмата какъв сорт вино са поднасяли преди десет или двайсет години… — опита се тя пак елегантно да заобиколи обекта на нашия интерес, но нетърпеливо се огледа наоколо, отчаяно търсейки още някакво оправдание. От друга страна, не можеше да се сети къде е купила пердето или го е получила от някого… Забравила е… Ето, ако не сме я били посетили, щяла да си мисли, че това е просто поръбен плат. Още по̀ не можела да се сети кога е попаднало при нея.


Roma Voices in History - St Andrews Research Repository


— По-рано явето не стигаше дори до коленете ми. Сега заля всички по-ниски краища на селото. И цялото съседно село. Тъй като не се грижехме за насипа, добре, че и досега издържа. Мога да ви кажа, че отгоре, от бора, работата не изглежда весело. Сполетя ни наводнение! — Наводнение ли? — искрено се смая баща ми.


[HD НА ЖИВО<] Сепси ЦСКА гледаме по ТВ 29 юни 2023


КУЛТУРНЕ ПОЛИТИКЕ ГРАДОВА СРБИЈЕ - ZAPROKUL-a


Дали преди или след войната? И коя война? — Но заявявам, че в старчески дом не отивам и толкоз… — повтаряше от време на време. Посещението при бабата-леля се оказа безпредметно. Моят познат вече ми беше описал подробно пердето, наистина нямаше нужда да го виждам — светлопепеляво ленено платно, набрано върху трикрилия прозорец в жилището на една старица. Ако не беше пришитото етикетче на производителя, трудно нещо би могло да се свърже с началото на разказа. Беше късно Наистина беше късно и нямаше смисъл да се бавим.


Когато станахме да се сбогуваме, използвах случая, докато двамата роднини тихичко обсъждаха още нещо, вероятно пак във връзка с настаняването в старческия дом, да се приближа до близкото перде. Този път го дръпнах леко, за да видя каква е гледката към града. Както се случва, на стъклото на прозореца като в огледало видях лицата на моя познат и неговата леля-баба, покъщнината, двете кресла, където седяхме преди малко, и смаяното си лице, когато на хлътналата част на дивана забелязах силуета на възрастен мъж, макар и стегнат, подстриган късо по войнишки, облечен прилично, но старовремски, който бавно остави чашката с чай на масата, точно до купата от алпака, пълна догоре с ванилени сладки, и отсечено се поклони към мен.


— Явето приижда най-вече по пътя. Наистина от това място, от полянката, главният селски път, прекаран през полето и орните ниви, изглеждаше като пороище, през което неудържимо препуска огромният талвег на явето, способен да преобърне всичко пред себе си. На безопасно място беше само онова, което се намираше достатъчно високо, извън обхвата на побеснелия порой. По средата на средния хълм съзирах границата.


Докато около поплавъка се образуваше венец от лунна пяна, господин Павле откри, че капките по бузите му се стичат като двойки сълзи. Островът Пристигането на кораба, защо децата са по-гласовити от възрастните През деветото лято на нашето пребиваване на Острова, на разсъмване, като кораб, който горделиво предупреждава с кърмовия топ влизането си в пристанището, сърдит звук разпори мрежата на тишината. Наскачахме от постелите и изтичахме колкото се може по-бързо. По-късно разпънатите нишки бяха изчезнали, богатият улов от роса чезнеше в пясъка, а сънищата, сякаш останали без дъх, се мятаха в тревата. И този път се потвърди, че не сгрешихме, когато направихме нашата колиба точно до входа на Пещерата.


Novak Micovic статистика и история на трансферите - AiScore


(ГЛЕДАМ ТЕЛЕВИЗИЯ!!) Ман Сити Байерн гледай на живо 11


About

Welcome to the group! You can connect with other members, ge...

Members